Славният боец Емин Бозтепе: Победата се ражда първо в главата
Около 50 ученици и два пъти повече зрители очакват Емин Бозтепе за първия му семинар в България. Легендарната фигура в света на бойните изкуства влиза в Дома на архитекта. И пита: “Има ли някой, който иска да ме предизвика? Ако няма, да започваме семинара..”
Сифу Емин, както е традиционното семейно обръщение в света на Wing Tzun, за 4-те часа на обучението демонстрира перфектна форма и нечовешка бързина. Бозтепе, създадел на системата за самоотбрана EBMAS, базирана върху Wing Tzun, има над 15 000 последователя в 45 страни. От 6 месеца бившия плувец Димитър Попов преподава EBMAS у нас. Главен инструктур за България е сифу Джамил.
Роден през 1962 година в Турция в семейство на бъдещи гастербайтъри, Бозтепе започва винг чун в Германия. В средата на 70-те години на XX век съдбата го принуждава да влиза често в улични схватки. Спечелил е безброй неформални битки из тренировъчните зали на Европа и САЩ. Живее от доста време в Холивуд, 8 години прекарва с Жаклин Бисе. Постановчик на бойни сцени в много филмми, участник в няколко продукции, Бозтепе е бил инструктор във ФБР и морката пехота на САЩ.
Почти е митологизиран от почитателите си през 1986 година, когато на семинар предизвиква и за 30 секунди побеждава Уилям Чанг – един от най-известните ученици на Ип Ман, който пък е последният от легендарните създатели на винг чун. Записът от схватката и още е хит през 2001 година. Бозтепе се отделя от Европейската организация по винг чун и създава EBMAS
– Г-н Бозтепе каква е философията на вашата система за самоотбрана?
Най-просто мога да кажа, че е механичен сбор от техники, базирани върху бойното изкуство винг чун. Има етапи на майсторство, които трябва да се постигнат. EBMAS всъщност е целият ми опит за самоотбрана, който съм натрупал за 35 години и преподавам вече 29. Става дума за едно честно отношение към бойното изкуство и учениците ми. Няма мистични тайни, няма секрети, няма скрити неща, които остават зад кадър. Напротив – има абсолютна истина и отвореност, които учениците много точно усещат. Затова моят стил е преди всичко вяра, неразрушима вяра в собствените сили. След това идват механиката, тренировките, физиката и математиката. Те пък правят вярата още по-силна. Не е важно егото на преподавателя да е най-силното и да доминира. Трябва духът на учениците да е силен. Целта е всеки да нагоди системата към собствените си физически параметри, сила и възможности. И на базата на общи специфични умения и навици да развие способност да се отбранява ефективно, когато му се наложи.
- Защо пък е нужна математика?
Защото, когато ви се случи да се отбранявате на улицата, трябва светкавична математическа, почти компютърна преценка на ситуацията. Ако противникът ви е един, вие напрактика подсъзнателно трябва да извършите едно или друго действие в зависимост от неговата агресия и начина по който тя се проявява. Съвсем друго трябва да е отношението ако срещу вас има двама или трима противници. И всичко това трябва да е съобразено с конкретната обстановка и подготовката ви. Затова казвам математика, но при добрите майстори тя вече е на интуитивно равнище и това е постигнато благодарение на дългогодишни тренировки. Не може да станеш добър в нито една област ако не работиш върху себе си. Без да се уважаваш, но и да увавжаваш хората до себе си.
- Колко време е необходимо човек да стане голям майстор?
Всичко е относително. Примерно аз 15 години съм тренирал по 8 10 часа на ден. Преценил съм че така трябва. И съм стигнал сегашното ниво. За всеки е различно – зависи от учителя и неговото желание да се развива. Но в никакъв случай не бих казал, както го правят хората от бойните изкуства, че трябват поне 20 30 години за да станеш добър. Та това е половин човешки живот. Ако толкова време ти трябва да станеш голям специалист, кога ще практикуваш и кога след това ще предадеш това, което си усвоил.? Затова казвам на учениците си – не се ограничавайте в тренировките. Не смятайте, че са ви достатъчни две или три занимания седмично. Тренирайте, толкова, колкото смятате, че е необходимо. Но само с упоритост и трудолюбие ще напреднете. Най важното е да не се страхувате. Да не победите, а да имате сили да се изправите срещу този, който ви атакува. Да сте сигурни в успеха си. За това съм сигурен, че победата първо се ражда в главата.
- Защо преподавате само техники за самоотбрана?
Защото съм прозрял, че колкото и да е подготвен един боец, той не трябва да излъчва агресия. Напротив – уменията му вдъхват увереност в силите, правят го спокоен. Но и той става отстъпчив в житейските ситуации, когато назрява конфликт. Не търсете сблъсък, но когато той стане неибежен, тогава проявете настъпателност. За да приключите нещата възможно най-бързо, като сведете до минимум възможността за нараняване върху себе си. Когато си силен, ти си по-отстъпчив. До момента, до който това е възможно разбира се.
- Вие сте се занимавали с почти всички бойни изкуства, бихте ли ги сравнили?
Тренирал съм ги най-вече за да осъзная какво всъщност предствлява уинг чун и да култивирам силата му. На практика всички бойни изкуства имат една цел – събиране в едно на психиката и физическата сила с цел усъвършенстване на практикуващите във всеки един аспект. Но някои хора от горните етажи на различни бойни изкуства, поставяйки се на изкуствен пиедестал и държейки се надменно, вредят на имиджа на тези древни практически умения. Тове е нещото, с което никога няма да се примиря.
- Живеете в Холивуд, партнирали сте си с почти всички карате звезди на киното…
По-точно е да се каже, че съм бил партньор само с тези, които уважавам. Примерно Чък Норис е страхотен човек и джентълмен.Не мога да кажа същото за Жан Клод Ван Дам или за Стивън Сегал. Те не се държат като специалисти по бойни изкуства, каквито всъщност са…
- Защо не сте участвали в така популярните свободни двубои?
Защото имат състезателни правила. А на улицата няма правила. Там мога да се срещна с всекиго. Но не и на ринга, където има изкуствени регламенти и ограничения в името на шоуто.В EBMAS няма атракция и шоу, има само прагматизъм. Няма и комерсиализъм. Затова аз не съм спортист, аз съм боец. Много от момчетата са излизали в свободните боеве. И най-често са печелили.
- Как ви се видя София и България?
Имах много монотонни и неприятни впечатления от България като дете. Минавал съм от тук 60 70 пъти през комунистическа България за Германия.Тогава България не ми харесваше. Сега видях страхотни хора, добронамерени и дружелюбни. И една много много хубава страна.